Job 6

Йов отговаря на Елифаз. Безпричинно обвинение

1 А Йов отговори: 2 Дано само би се претеглила моята печал
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 ^a Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 ^b Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре;
те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося,
и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –
9 ^c Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си и ме посече!
10 ^d Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.),
че аз не утаих думите на Святия.
11 Каква е силата ми, за да чакам?
И какъв е краят ми, за да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е медна?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мен избавлението?
14 ^e На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 ^f Братята ми ме измамиха като поток;
преминаха като течение на потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане топлина, изгубват се от мястото си.
18 Керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустота и се губят;
19 ^g теманските кервани прегледваха;
шевските пътници ги очакваха;
20 ^h излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 ⁱ Сега и вие сте така никакви;
видяхте ужас и се уплашихте.
22 Казах ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Избавете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и ми покажете в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите доводи какво изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи,
когато думите на окаян човек са като вятър?
27 ^j Наистина вие бихте впримчили сирачето,
бихте копали яма на неприятеля си.
28 И така, сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 ^k Върнете се, моля; нека не става неправда.
Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?